Сама    

Сама съм аз. Сама съм и сега

сред толкоз много хора на света.

Обичам хората и те с обич

ми отвръщат,

Но те като че идват

и се връщат.

Аз търсих, но така и не намерих

приятелка една,

сред толкоз много хора на света,

която да разбира всичко,

с поглед отведнъж,

която е различна от майка и от мъж.

Да имах аз приятелка добра.

Или съм мислела, че имам.

Защото трябваше и повод

най-нищожен,

за да забие на приятелството

ножа.

Сама съм аз. Сама със моя малък син.

Обичал ме бил той

„от тука до небето”.

Но малък е и мой е.

От свода син ще сваля утре той

звезди на друга.

И ето, че

аз пак ще съм сама,

сред толкоз много хора на света!

                                    Ваня Савова