Размисъл...

Размисъл след полунощ

Срещнах те случайно,

случайно опознах те.

Не ти ли се е случвало така,

да пазиш дълго след това

образа на някого

за миг случайно срещнат!

Виновна ли е „Бялата вода”,

че дълъг беше пътят ни до там,

дълга, малко тъжна, беше песента на буките,

дълго, но пък весело, ни пяха птиците.

Ромонът на бистрия поток

думите обръщаше наопаки.

Кукувичка чу се от далече,

ти, като мъдрецът нявгашен изрече

„Ще живеем дълго, много дълго,

както дълга е била раздялата.”

Как могли сме толкоз дълго

да не се познаваме?

Разходката ни дълго продължи

и на мен ми позволи

да опозная красотата

и тишината

в манастирската гора!

Ти не наруши това спокойствие

даже с жест

и остави чувствата сами

да се избистрят във едно

приятелство

Със образ мил,

              запомнящ се за дълго.

              Ваня Савова