За струните на живота

За струните на живота

от Ваня Савова

Тези мои мисли са вдъхновени от картината „Песен за двама” на Елизабет Ангелова

Загледана в картината, и то в китарата, случайно, като на игра, поток от мисли изведнъж нахлу в главата ми. Аз безуспешно се опитвах да се захвана с важното си занимание, но мислите ми все летяха и се връщаха обратно – безкрайност, обич, смисъл. Обърнах погледа си аз отново към картината и вземайки писалката започнах да записвам свойте мисли:

Видях знак „ S ” ... и двете струни – един живот и двама свързани, завинаги! Там има още две сърца - в началото на струните. Дали не търсят пътя си в живота?! Орисани са те да бъдат винаги едно до друго, където всичко е тъй бяло, чисто, и има само обич и безгрижие. По стръмнината на живота си те могат да поемат смело и винаги ще има кой да ги подкрепя – приятели, роднини или близки. От както свят светува, препятствия малки и големи съдбата ни изпраща. А двамата с доверието, вярата и обичта ще могат заедно да преминат през трудностите на живота - един до друг като струните на нашата китара. В „океана” на живота има мигове на размисъл, вглъбяване, спокойствие и тишина. Годините препускат бясно, а много грижи ежедневни отминават като миг и безвъзвратно. Минава време и остава обичта в сърцата, жаравата която тлее и може в кратък миг да се възпламени отново. Това пътуване през „океана”, с неизброими ясни, топли, но и бурни спомени ги води винаги към някой пристан. А през годините той винаги различен е – веднъж е шумен, друг път тих, спокоен. Но обичта е там, присъства неотклонно и стопля винаги сърцата.

Уж времето (споделят някои) минавало е бавно, а бихме искали, дори, то да се върне (видях часовника – обърнат на обратно). А времето – то никога не спира, все бърза неуморно и всичките ни радостни моменти в кратък миг отлитат.

Видях „сърце” описано от  двете стилни токчета. В тях аз познах духа на нежната жена, пазителка на любовта и топлината на дома. Шише с парфюм е мъжката страна – емоция, спокойствие и сила във едно.

Така аз виждам две съдби в хармония – в живота и във всичко бъдно. Като драпериите на плата, така и в нашия живот, основата е общото начало – в постъпките ни, в обичта към другите, дори в мечтите ни. А в тези гънки са се скрили желаните ни действия, идеи и помисли. И както космоса е необятен (загадъчното тъмно синьо във картината), така и нашите мечти за споделено щастие, любов и ярки спомени, ни карат да се устремим напред по път неясен, криволичещ и безкраен.

23.10.2013 г.