За струните на живота
от Ваня Савова
Тези мои мисли
са вдъхновени от картината „Песен за двама” на Елизабет Ангелова
Загледана
в картината, и то в китарата, случайно, като на игра, поток от мисли изведнъж
нахлу в главата ми. Аз безуспешно се опитвах да се захвана с важното си
занимание, но мислите ми все летяха и се връщаха обратно – безкрайност, обич,
смисъл. Обърнах погледа си аз отново към картината и вземайки писалката започнах
да записвам свойте мисли:
Видях
знак „ S ” ... и двете струни – един живот
и двама свързани, завинаги! Там има още две сърца - в началото на струните.
Дали не търсят пътя си в живота?! Орисани са те да бъдат винаги едно до друго,
където всичко е тъй бяло, чисто, и има само обич и безгрижие. По стръмнината на
живота си те могат да поемат смело и винаги ще има кой да ги
подкрепя – приятели, роднини или близки. От както свят светува, препятствия
малки и големи съдбата ни изпраща. А двамата с доверието, вярата и обичта ще
могат заедно да преминат през трудностите на живота - един до друг като струните
на нашата китара. В „океана” на живота има мигове на размисъл, вглъбяване,
спокойствие и тишина. Годините препускат бясно, а много грижи ежедневни
отминават като миг и безвъзвратно. Минава време и остава обичта в сърцата,
жаравата която тлее и може в кратък миг да се възпламени отново. Това пътуване
през „океана”, с неизброими ясни, топли, но и бурни спомени ги води винаги към
някой пристан. А през годините той винаги различен е – веднъж е шумен, друг път
тих, спокоен. Но обичта е там, присъства неотклонно и стопля винаги сърцата.
Уж
времето (споделят някои) минавало е бавно, а бихме искали, дори, то да се върне
(видях часовника – обърнат на обратно). А времето – то никога не спира, все
бърза неуморно и всичките ни радостни моменти в кратък миг отлитат.
Видях
„сърце” описано от двете стилни токчета.
В тях аз познах духа на нежната жена, пазителка на любовта и топлината на дома.
Шише с парфюм е мъжката страна – емоция, спокойствие и сила във едно.
Така
аз виждам две съдби в хармония – в живота и във всичко бъдно. Като драпериите
на плата, така и в нашия живот, основата е общото начало – в постъпките ни, в
обичта към другите, дори в мечтите ни. А в тези гънки са се скрили желаните ни
действия, идеи и помисли. И както космоса е необятен (загадъчното тъмно синьо
във картината), така и нашите мечти за споделено щастие, любов и ярки спомени,
ни карат да се устремим напред по път неясен, криволичещ и безкраен.
23.10.2013 г.
