Цветовете и епохите
Всяка епоха избира свой цвят - в традициите на Древен Египет със сини цветове са изобразявали боговете на небето. Конфуцианство нерядко се свързвало със синия цвят на небето. В Древността наричали виолетовия цвят – цвят на мъдростта и познанието на истината. Вечерното небе, в традициите на Китай, се изобразявало с виолетов цвят.
Съществува и школа, която се занимава и изследва идеята за лекуване с помощта на цветовете. Първи за това се замислили древните гърци - преминавайки през стъклото на храма светлината се разделяла на цветовете от спектъра и човек можел да избере да гледа към този от цветовете, който му харесва.
Червеният цвят винаги влияе на физическото състояние, жълтият – на умственото, а небесно синият – на емоциите. Отенъците на тези цветове имат същото влияние. През 18 век в Европа били разпространени цветните витражи – ако човек се отегчил от един цвят то той би могъл да погледне към друг от цветната палитра. По този начин се променяло настроението и моментното състояние на духа му.
Цветовете оказват влияние и върху кръводарването – то се повишава от син към зелен, жълт до червен, и съответно намалява при влиянието на цветовете от червено към жълто, зелено – до синьо.
На всички е известно, че младите хора на възраст до 25 години предпочитат червения цвят, докато хората в напреднала възраст — тъмните и приглушени цветове. Тези, които избират сиви, кафяви и тъмно зелени цветове правят впечатление на уморени в ежедневието и изгубили своята жизненост. Друга част от по-възрастните, предпочитащи жълто-червените цветове са хора, които са жизнерадостни и се чувстват млади по дух.
Още великият немски поет Гьоте отбелязва действието на цветовете върху настроението като ги разделя в това отношение на възбуждащи, ободряващи - червено-жълтите и пораждащи безпокойство - синьо-виолетовите.
Междинно място той определя на зеления цвят, който предизвиква състояние на спокойствие.
